Камината


на: 29 May 2009 в: Камини

Камината

 Положително камината ви трябва за удоволствие. Нито ще разчитате на нея да топли къщата, нито ще готвите. Я чакайте, а всъщност защо не? Защото декоративната камина е много малка за целта. Прекалено дълго огънят беше само украшение на дневната в относително богатото жилище. Едва от десетина години има жилища истински богати и камината там е толкова голяма, че със или без допълнителни приспособления може да топли поне дневната, а понякога и други стаи. Тези допълнителни съоръжения най-често са метални ризи с вода, която циркулира в подово или в стенно отопление, или са зидани кухини и меандри, из които обикаля димът и нагрява прилежащите стени. Колкото повече задачи възлагаме на камината, толкова повече страда основната – да бъде красиво място за красив огън. Така или иначе, има универсални правила, които трябва да се спазват, за да може огънят да не гасне, да не се пали подът, камината да тегли, сажди и пепел да не летят из цялата къща. Голяма част от правилата се отнасят до размерите и частите на камината. Всяка камина има огнище, кош и комин. Освен това е добре да има клапа между коша и комина и жаравник под огнището. Всички нормални камини ги имат. Големите френски камини от времето на Людовиците са нямали клапа заради мускетарите, минаващи оттам спорадично. Българските огнища - също. И във френските камини, и в българските огнища е можело да се опече средноголямо добиче – някога коефициентът на полезност е бил много по-висок. Едно е сигурно, камината гарантирала котел с топла вода по всяко време и това е прекрасно и днес, стига огнището да е достатъчно голямо. Затова не се скъпете, правете големи камини. Такава камина позволява огънят да се вижда добре от повече хора едновременно и да изпълнява основното си предназначение. Разликата между печката и камината е откритият огън и сечението на комина – за печката стигат 14х14 см, а камините искат значително по-широки. По-принцип едностранно отворените камини са класика и са лесни за конструиране. В модерното жилище се срещат камини, отворени напълно околовръст, като кошът виси от тавана над огнището. Такива камини са много атрактивни, но обикновено се налага да се помага на комина с вентилатори на безопасно разстояние от огъня. Не всички камини теглят добре преди коминът да се загрее, което по принцип е вярно и за печките. Тук идва ролята на клапата – освен да пази стаята от изстиване, когато камината не гори, тя стои затворена, докато кошът се загрее. После се отваря степенувано според силата на огъня и характера на вятъра навън. За целта се правят специални ръчки на достъпна височина. Има камини, чиято клапа е разположена между огнището и коша, преимуществото им е, че клапата регулира много по-голям отвор, а недостатъкът - че желязото прегаря по-бързо, отколкото при по-високо поставените клапи. Докато това стане, ниската клапа служи добре. Клапите се правят от желязо, за предпочитане са кръглите дросели и цилиндричните комини. Добре е стоманата на клапите да е дебела поне 5 мм. 

 
По принцип камината и нейният комин трябва да попадат в средата на жилището – така топлят по-сериозно и е по-красиво отвън. Често в старите български къщи, а във френските селски това е правило, огнищата са на външна стена. Не бива да се забравя обаче, че са ги палили и през лятото, за да готвят, и тогава топлината е била по- скоро вредна. Колкото по на юг отиваме, толкова по-убедително огнището се дърпа навън, понякога съвсем извън къщата. В модерната вила камина, разположена на външна стена, и огън - на фона на снега помежду големите джамлъци, е неустоима прелест. Тогава топлотехническата логика отпада. Поставянето редом на две камини – външна и вътрешна, поначало не е добра идея. Тежък и висок комин по периферията на скатен покрив е грозно явление, а няма как иначе.
 
Всички размери на камините са функция от сечението на комина, а то пък зависи от обема на стаята. Например на стая с размери между 20 и 25 кв.м се полага комин със сечение 20х20 см. На по-малки стаи камини не се полагат. След това следват увеличения с по 5 см ту в единия, ту в другия размер за всеки допълнителни 5 кв.м в стаята по схемата 20х25, 25х25, 25х30, 35х40, 40х40 - подходящи сечения за нарастващи дневни, като все пак е по-добре комините да са цилиндрични със същата площ на сечението. Коминът 40х40 см (или кръгъл с диаметър повече от 20 см и площ по-голяма от 1500 кв.см) е подходящ за дневна над 60 кв.м или над 200 куб.м. Правилото е, че от горния до долния край на комина (където е клапата) височината трябва да е повече от 3 м. По принцип отворите на камините имат форма на легнали правоъгълници, но се срещат и други пропорции или конструкции, поддържащи кошовете. Много красиви са засводените отвори на камините (алатурка). За да работят добре, камините имат височина на лицевия отвор 3/5 от ширината и дълбочина - 2/3 от ширината. Гърбът на огнището в горната си част се издава напред с цел да се получи зъб под отвора на комина. Ролята на зъба е да завихря обратно нагоре низходящите студени потоци и да увеличава скоростта на издигащия се топъл въздух - много важен момент в конструирането и оразмеряването. Затова камината не може да е много плитка – профилът ґ изисква дълбочина. Необходимо е освен това да са достатъчно дебели и здрави стените и зъбите, които носят коша и комина. Основен конструктивен проблем при огнищата е гредата, която носи лицевата страна на коша. В старите къщи тази греда е дървена – цяло чудо е, че не изгаря. Сега по правило цялата конструкция се прави от стоманобетон, който също трябва да се пази от прекалено нагряване. От вътрешната страна е добре огнището и кошът да бъдат изпълнени или облицовани с огнеупорни тухли или поне да бъдат измазани с огнеупорна глина (шамот). Камини с кошове само от метал или от метал и огнеупорни мазил- ки/облицовки се срещат сравнително рядко. Преди да бъде дискриминиран азбестът като канцерогенен, се срещаха по-често. При тези конструкции проблем е разширението на метала, изискват се специални подвижни сглобки, за да може да мърда. Известно правило е отвътре стените на коша да бъдат стръмно наклонени поне на 600 спрямо хоризонта. Не е задължително коминът да попада в ос на камината – кошът може да се измести асиметрично, за да нацели комина. Много често около и дори в самия кош се оформят видими или скрити ниши и канали, които увеличават повърхността на топлите елементи и подобряват конвекцията. Някога комбинацията (известна като оджак с джамал) от открито огнище в едната стая и отоплително тяло със зидани канали и димоходи в другата стая е била разпространена в цялата Отоманска империя. Специални гледжосани тухли с орнаменти и комплекти за джамали са били внасяни от Виена. Изобщо по отношение на хигиеничното и ефикасно отопление с твърдо гориво Европа е била много напред през ХIХ век. Естетическите качества на джамалите също не са за подценяване. 
Когато с тухли се изпълнява или облицова подът на огнището, фугите се ориентират навън за по-лесно почистване. Ако на пода на огнището се постави метална скара, а под нея - метално чекмедже, почистването на камината се улеснява значително, освен че е добре за тягата на пресен въздух към пламъка. Притокът на въздух към огнището е желателно да се осигурява и по други канали, което е работа за специалист. По принцип отворът на огнището не бива да се оставя в една плоскост със стените и пода – трябва да има зъби, които отклоняват тангенциалните течения. 
Когато камината е преди всичко за хубост и особено ако има маса за хранене в близост, е добре огнището да бъде повдигнато на 40 – 60 см над пода, за да се вижда огънят от сътрапезниците. Повдигането на камината на нивото на ниско сядане - 36 см, с пейка от едната или двете страни, по принцип е добро решение, особено ако мястото отдолу се използва за сурови дърва. Аксесоарите за камината са нещо красиво и заслужават специален дизайн. Освен задължителната тройка – ръжен, маша и лопатка, добре е да има и метличка – именно тя най-трудно се вкарва в хармония с останалите инструменти. Веригата и пиростията са задължителни за камини, които използваме често и извън естетическото им предназначение. Веднъж да се наложи да стоплим някой котел с вода, чийто аромат на дим е неповторим, грехота е да го подпираме на тухли в огнището. Естествено веригата, котелът, ръжените и пиростията (да не се бърка с уруспията) следва да са комплект. Естетическото оформление на камината е много важно и крие големи възможности. Особено внимание трябва да се обърне на прехода между огнището и коша, който често се оформя като поличка. Трябва да се внимава поличката да не пречи на бъркането в камината при леко навеждане – тя не бива да е много широка. В миналото кошът е бил украсяван с какво ли не – ловни трофеи, оръжие, декоративна посуда. В модерния интериор тяхното присъствие е понякога спорно. 
 
Ако интериорът ви включва метал и стъкло, по-добре е да се ограничите с прости форми и пестеливи украси около камината. По принцип камината има повече наситени цветове и изразителна фактура в сравнение с околните стени. Не следва да се правят зидарии и облицовки с дълбоко отворени фуги поради лесното им замърсяване. Напоследък все по-често отворът на камината се затваря частично или напълно с огнеупорни стъкла или ситни метални мрежи, които позволяват пламъкът да се вижда добре, а искри и въгленчета да не падат на пода. Въпреки тях, по-доброто решение е настилката на метър пред камината да бъде огнеупорна. Паркет и дюшеме в съседство с камина изглеждат неестествено. 
 
Единственото желязно правило е: Не на камината-имитация! – тази с лампичките, вентилаторите и развяващи се червени парцали. Това не бива да внасяте в къщата си, дори да ви го подарят. Въпросът с газовите камини, камините с биогориво и други с истински пламък е въпрос на вкус и повишено удобство. За камините с горивни камери, които са най- разпространеният вариант в момента, няма спор - те съчетават магията на живия огън с всички удобства на съвременния бит и са отделна тема за обсъждане. 
Камината в обществените заведения има същите проблеми и решения като в жилищния интериор, само че е по-голяма. Звучи логично да се обърне специално внимание на връзката между естетиката на камината и материала на подовата настилка, както и на конструкцията на тавана, а също и на парапетите, ако има стълби или повече нива. 
 
Ако сте решили да се отоплявате с камина, съвременното решение е тя да бъде с горивна камера, която гарантира добро горене, висок коефициент на полезно действие и липса на пушек. Фабричните горивни камери се монтират бързо и могат да се поставят навсякъде, стига да са свързани с подходящ комин. Обезопасени са с вратички от огнеупорно стъкло, които се затварят херметически, така че няма опасност от пожари. По-скъпите модели имат автоматично поддържане и регулиране на процеса на горенето, което означава пълноценно изгаряне на горивото, като по този начин коефициентът на полезно действие достига до 90%. Снабдени с въздушен кожух или водна риза, металните камери могат да отопляват както цялата къща, така и апартамент. Повечето са приспособени да горят дърва, въглища и брикети. Могат да се използват и като открито огнище, ако вратичката е приспособена да се вдига, но тогава коефициентът на полезно действие пада до около 30%. На пазара се предлага богато разнообразие от горивни камери - различни по мощност, материали и дизайн. Има родно производство, както и внос от Франция, Италия, Чехия, Белгия и др. 

Източник: www.bulfurniture.com